Асен Василев с остра критика към Бюджет 2027: Залага обедняване, рецесия и безработица

„Бюджет 2027 окончателно слага край на политиките за повишаване на доходите и стимулиране на инвестициите и залага обедняване, ръст на данъците и намаляване на инвестициите в момент на световна криза.“ Това заяви лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в обширна публикация във Facebook, посветена на финансовата рамка за следващата година.

Според него заложените в бюджета прогнози не отчитат реалните икономически условия, а предвидените мерки могат да доведат до свиване на потреблението, спад на инвестициите, рецесия и увеличаване на безработицата.

Василев обаче започва анализа си с признание за положителните мерки в бюджета.

„Първо трябва да отчетем доброто в Бюджет 2027“, пише той и посочва, че управляващите очевидно са се вслушали в част от критиките и предложенията на „Продължаваме промяната“ към предходната финансова рамка.

По думите му увеличението на осигурителните задължения е съпроводено с разширяване на определени социални права. Предвидени са по-високи социални плащания, увеличение на максималната пенсия от юли 2027 г., повишаване на минималните и максималните обезщетения за безработица и по-големи данъчни облекчения за работещите родители.

Въпреки това той смята, че положителните мерки са частично обезсмислени от други решения.

„Имам чувството, че това е поставено като задача от премиера на някого, който го е направил проформа и с огромно нежелание, и във всяка добра мярка е сложил лъжичка катран“, коментира Василев.

Като пример той посочва увеличението на ваучерите за храна, съпроводено с въвеждането на данък върху увеличената им стойност.

Според него повишаването на ученическите стипендии с 4 евро месечно и на детските добавки с 4,43 евро също може да бъде възприето като недостатъчно.

„Дотук с добрите новини. Сега започват лошите“, заявява лидерът на ПП.

Първият сериозен проблем според него е подценяването на инфлацията.

Василев посочва, че в мотивите към новия бюджет Министерството на финансите вече прогнозира дефлатор от 9,1% за 2026 г. при първоначално заложени 5,2%. Според него това показва, че предходната прогноза не е отчела достатъчно икономическите последици от войната в Иран.

Въпреки промяната за 2027 г. отново е заложен дефлатор от 5,7% и инфлация от 4%.

„Прогнозите, че инфлацията през 2027 г. ще бъде 4%, а дефлаторът – 5,7%, са фантастика, която няма нищо общо с реалността“, категоричен е Василев.

Той прогнозира, че действителните стойности могат да се окажат двойно по-високи от очакванията на финансовото министерство.

Сред причините посочва високите цени на природния газ, войната в Иран, ограничените компенсации за електроенергията за бизнеса, поскъпването на торовете и вносните суровини, увеличените мита и затрудненото корабоплаване в Черно море.

Според него подценяването на инфлацията води и до недостатъчни мерки за защита на доходите и потреблението.

Василев критикува липсата на компенсации за високите цени на дизела, газа и торовете, както и ограничения ресурс за подпомагане на бизнеса заради скъпата електроенергия.

Втората основна критика е свързана с инвестициите.

Според изчисленията на Василев публичните инвестиции през 2027 г. намаляват с 40% спрямо предвиденото в Бюджет 2026, което представлява спад от 4 млрд. евро.

Той свързва това с приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и на общинската инвестиционна програма.

В макроикономическата рамка обаче е заложен общ спад на инвестициите от 1 млрд. евро. По думите му това означава, че правителството очаква частният сектор да инвестира с 3 млрд. евро повече и така частично да компенсира намалението на публичните разходи.

„Това не е невъзможно, но е малко вероятно“, коментира Василев.

Според него данъкът върху свръхпечалбите, високите енергийни разходи, поскъпването на суровините, проблемите в строителството и затрудненията в европейската икономика правят подобен ръст на частните инвестиции трудно постижим.

Той прогнозира, че реалният спад на инвестициите ще бъде поне 4 млрд. евро.

Особено остри са критиките му към политиката по доходите и пенсиите.

Василев посочва, че минималната работна заплата за 2027 г. е определена на 660 евро, докато при прилагането на предходната формула според него би достигнала 690 евро.

По думите му това ще засегне най-нискодоходните групи и ще задълбочи неравенството.

Той обръща внимание и на предвиденото увеличение на възнагражденията в държавните учреждения и общините с 5% при отчетена инфлация от 6% през октомври 2026 г.

Според него подобно съотношение означава реално намаляване на покупателната способност.

При пенсионерите Василев сравнява заложеното увеличение на пенсиите със 7,8% и повишаването на линията на бедност с 13,4%.

„Минималната пенсия ще стане 374 евро, а линията на бедност е 443 евро“, посочва той.

Според неговите изчисления още около 500 000 пенсионери ще получават пенсии под линията на бедност, с което общият им брой ще надхвърли 1,2 милиона души.

Василев изчислява, че разликата между минималната пенсия и линията на бедност ще бъде близо 70 евро месечно.

Той критикува и средносрочната прогноза за доходите. Според публикуваните от него данни увеличението на възнагражденията в публичния сектор е заложено на 1% за 2028 г. и 0,5% за 2029 г.

За минималната работна заплата са предвидени 680 евро през 2028 г. и 710 евро през 2029 г.

„Тази подоходна политика на обедняване е не само огромен социален, но и огромен икономически проблем“, смята лидерът на ПП.

Според него, когато доходите растат по-бавно от инфлацията, потреблението се свива, особено при домакинствата с най-ниски доходи.

Затова той определя като нереалистична прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потреблението от 3,5% през 2027 г.

Друг основен акцент в анализа е увеличаването на данъчната и осигурителната тежест.

Василев твърди, че след приспадане на предвидените облекчения промените в данъчното законодателство ще увеличат нетната данъчна тежест с 1,9 млрд. евро.

Сред най-значимите мерки той посочва въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите, от който правителството очаква приходи в размер на 800 млн. евро.

Според Василев подобна мярка може да отблъсне инвеститорите и да стимулира прехвърлянето на печалби извън страната.

Той поставя и въпроса защо сектор „Енергетика“ е изключен от обхвата на този данък.

В анализа си лидерът на ПП изброява и други предвидени промени и очакваните от тях бюджетни приходи.

Увеличението на максималния осигурителен доход трябва да донесе 265 млн. евро, а промените в минималния осигурителен доход и осигурителните прагове по дейности – още 196,7 млн. евро.

От повишаването на акциза върху цигарите се очакват 183,5 млн. евро, а от допълнителния ДДС вследствие на по-високия акциз – 36,7 млн. евро.

Задължителната регистрация по ДДС при сделки с недвижими имоти според посочените от Василев разчети трябва да осигури 120 млн. евро.

Увеличението на данъчните оценки на имотите с 30% се очаква да донесе 73,4 млн. евро, а по-високото облагане на хазарта – 24,2 млн. евро.

Сред критикуваните мерки е и въвеждането на 7% данък върху ваучерите за храна, от който се очакват 55 млн. евро.

Василев посочва още увеличение на приходите с 31,7 млн. евро от по-високите цени на винетките и тол таксите, както и допълнителни 45,5 млн. евро от тол такси, обвързани с нивото на замърсяване на превозните средства.

Предвидени са и 42,4 млн. евро повече от концесионни плащания, 24 млн. евро от премахването на нулевата акцизна ставка за внос на втечнен газ и 21,5 млн. евро от прекратяването на допълнителната акцизна отстъпка за селското стопанство.

Други 20,8 млн. евро се очакват от ДДС и акциз при внос на автомобили с мощност над 250 киловата, а 6,6 млн. евро – от увеличението на ставката на т.нар. данък уикенд от 3% на 7%.

Като положителни промени Василев отчита увеличаването на прага за регистрация по ДДС до 70 000 евро и по-високите данъчни облекчения за деца.

Според него обаче тези мерки не компенсират общото увеличение на данъчната тежест.

„Всички тези увеличения на данъци и осигуровки удрят или работещите, и съответно намаляват потреблението, или бизнеса, и съответно намаляват инвестициите“, пише той.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ критикува и липсата на антикризисен пакет в проекта на бюджет.

Според него бизнесът е оставен сам да се справя с високите цени на енергоносителите, суровините и торовете, докато едновременно с това се предвиждат по-високи данъци и значителен ръст на частните инвестиции.

Василев определя и прогнозата за търговския баланс като нереалистична.

По негови изчисления спад на инвестициите с 4 млрд. евро, равняващ се на 2,8% от БВП, в съчетание със стагниращо потребление може да доведе до отрицателен реален икономически растеж.

Той предупреждава, че подобно развитие би означавало рецесия и нарастване на безработицата.

В подкрепа на тезата си Василев цитира данни на Агенцията по заетостта, включени според него в мотивите на Министерството на финансите.

„Според данните на Агенцията по заетостта в периода април–юни 2026 г. броят на регистрираните безработни в България устойчиво надхвърля стойностите на показателя, регистрирани през съответния месец на предходната година“, се посочва в цитирания документ.

Според Василев това е сигнал за обръщане на тенденцията от последните години, когато броят на работещите и плащащите осигуровки се е увеличавал с около 50 000 души годишно.

„Тоест безработицата вече чука на вратата“, коментира той.

В заключение лидерът на ПП оспорва основните макроикономически допускания на правителството.

Той посочва, че в бюджета е заложен 8% номинален ръст на потреблението при максимум 5% номинален ръст на доходите и 500 млн. евро допълнителни данъчни плащания.

Предвиждат се и 3 млрд. евро повече частни инвестиции при 1,5 млрд. евро допълнителни данъчни отчисления, данък върху свръхпечалбите и ограничени компенсации за високите енергийни разходи.

Според Василев е заложен и седем пъти по-висок ръст на износа спрямо 2026 г., при два пъти по-нисък ръст на вноса.

„Това не подлежи на поправяне в Народното събрание. Такива грешки изискват изцяло ново, реалистично планиране и/или преосмисляне на основополагащите политики: доходи, данъци и инвестиции“, заявява той.

Василев завършва анализа си с метафора, противопоставена на използваното от премиера Румен Радев сравнение на бюджета с „камион без спирачки“.

„Аз ще си позволя друга метафора: бюджетът е като небостъргач, построен върху основи на едноетажна къща“, пише лидерът на ПП.

„Или без небостъргач, или с основи, които не са като за едноетажна къща. Не може и двете. Иначе крахът, рецесията и безработицата са гарантирани“, заключава Асен Василев.